ННаред с въглехидратите и белтъците мазнините са един от трите основни класа макрохранителни вещества.
Освен че служат като енергиен запас, мазнините имат и други много важни функции. Помагат за усвояването и употребата на някои витамини, участват и в изграждането и възстановяването на нервната тъкан. Мозъкът и нервната тъкан са богати на мазнини и имат нужда от постоянен приток. Поддържат кожата и ноктите в добро здравословно състояние и се използват при производството на хормони (стероидните хормони като тестостерон и естроген са изградени от мазнини), контролиращи кръвното налягане, имунната система, растежа и кръвосъсирването. Мазнините са в основата на всички мембрани в организма, обгръщащи всяка клетка и нейните структури.
Както вече споменахме, въглехидратите и мазнините са основният енергиен резерв на тялото, но се натрупват и използват по различен начин. Когато тялото има нужда от гориво, то има склонност да изгаря наличните въглехидрати и да складира всички излишни мазнини. За да си набави енергия, то изгаря само малка част от мазнините, които сме поели, но изпраща повечето от тях към десетки милиарди миниатюрни хранилища, наречени адипоцити, пръснати из цялото тяло. За да обобщим, човешкото тяло е устроено така, че да приема гориво, да използва толкова колкото му е необходимо, и да складира остатъка, за да го има на разположение, когато му потрябва.
В зависимост къде се натрупват мазнините, ги наричаме подкожни или висцерални (около корема). По ред сложни химически причини висцералната мазнина е много по-вредна за нас от подкожната.
Човешкият организъм произвежда повечето мазнини, от които има нужда, от други мазнини или суровини. Само две мастни киселини са истински незаменими, защото не можем да ги синтезираме – омега-3 (алфа-линоленова) и омега-6 (линолова). И двете присъстват в ядките и семената, особено в лененото семе. Някои други омега-3 мазнини са почти незаменими, защото организмът не се справя много добре с производството им.
Има различни видове мазнини. Като правило растителните мазнини са ненаситени, а животинските са наситени, но има много изключения и само с поглед не може да се определи дали една храна съдържа много наситени мазнини или не. Бихте ли предположили, че авокадото например има пет пъти повече наситени мазнини от пликче с чипс? Или че едно голямо лате съдържа повече от всяка тестена закуска? Или че кокосовото масло се състои само от наситени мазнини?
Още по – опасни са трансмазнините, познати също като хидрогенирани мазнини. Те покачват нивото на холестерола, понижават нивото на добрия холестерол и увреждат черния дроб.
Оставете коментар